Bulgaria
This article was added by the user . TheWorldNews is not responsible for the content of the platform.

Привидното развързване на цените на ток

Значи от държавния АЕЦ, строен с нашите пари, ще плащаме международни цени на тока? Айде вече да идват турците, руснаците, американците или който там искате и да я закриват тази държава...

Този коментар под проекта за промени в Закона за енергетиката в портала за обществено обсъждане е показателен за това колко чувствителна и важна реформа се случва в сектора, макар около нея да не се шуми много. Но също така показва и пълното неразбиране в обществото за промените.

Накратко - държавата трябва да премахне регулираните цени на тока за бита, с което ролята на НЕК като обществен доставчик на енергия ще отпадне, да предложи механизъм за компенсиране на енергийно бедните и уязвими домакинства, както и да премахне пречките пред конкуренцията на доставчиците на ток, така че всеки да може да си избира свободно такъв.

Страховете, които се подклаждат, най-вече от партии като БСП и "Възраждане", са, че тези промени ще повишат значително разходите на домакинствата и едва ли не ще унищожат българската енергетика. Ако реформата се извърши правилно обаче, ефектът би бил точно обратният - изцяло пазарен модел в сектора, който стимулира инвестициите, подобрява качеството на услугите и дори подобрява крайните цени.

2.5 млрд. лв. е годишният оборот при снабдяването на битовите клиенти с електроенергия по регулирани цени.

Причината всичко това да се случва сега е, че всъщност сме закъснели драматично с либерализацията на пазара на електроенергия и вече България е заплашена от ЕК с наказателна процедура. Освен това реформата е ключ за отпускането на втория транш от Плана за възстановяване в размер на 1.5 млрд. лева, който пък на свой ред е важен за ограничаване на дефицита в държавния бюджет, а оттам и за приемането на еврото през 2025 г.

И пазарът свободен, и цените регулирани

По всичко личи, че държавата се опитва да върви по някакъв несъществуващ среден път - хем да отчете, че въвежда изцяло пазарни отношения, хем реално да запази сегашния модел с фиксирана ниска цена. Предвид обсъжданите сега промени в Закона за енергетиката, може да кажем, че макар веригата на доставка да се видоизменя и токът вече да се купува от борсата, за домакинствата нищо няма да се промени, поне не и в следващите две години. Те, по един или друг начин, ще продължат да плащат държавно субсидирани цени на тока без значение колко потребяват.

Това се прави по изцяло политически причини - за да е сигурно, че домакинствата няма да плащат повече за електроенергия и няма да има електорални бунтове. Но реално се забавя развитието на пазара и същинските решения отново се отлагат. И вероятно няма да бъде прието от Европейската комисия.

Според текстовете в проектонорматива КЕВР ще определя всеки месец компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия. Казва се, че тази компенсация може да бъде за цялото или за част от закупеното от битовите крайни клиенти количество електрическа енергия, както и че размерът й може да бъде диференциран според колко ток се потребява.

Така обаче до голяма степен се дублира действащият в момента модел за компенсиране на бизнеса, при който без значение какви са цените на борсата фирмите плащат най-много 200 лв./мВтч. За домакинствата се очаква този "таван" да бъде по-нисък. Сега например регулираната цена, по която НЕК продава тока на трите електроснабдителни дружества в страната (тези на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про"), е около 115.8 лв./мВтч. Тя се получава от определените от КЕВР цени на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", американските централи, ВЕЦ-овете и малките ВЕИ, намалени с компенсация в размер на почти 70 лв./мВтч, която фондът "Сигурност на електроенергийната система" изплаща на НЕК, както и с разходите за квоти CO2 на въглищните централи, които пак се покриват от фонда.

Председателя на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев придвижи двата големи проекта за промени в Закона за енергетиката и за ВЕИ само за два дни

Председателя на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев придвижи двата големи проекта за промени в Закона за енергетиката и за ВЕИ само за два дни Фотограф : Цветелина Белутова

В новия модел НЕК и квотното изкупуване на енергия от определени производители на фиксирани цени излизат от уравнението и домакинствата ще се снабдяват с енергия, която електроснабдителните дружества купуват директно от борсата. Така работи пазарът и за бизнеса. Ако се гледат борсовите цени от последните месеци обаче, това означава средно около 200 лв./мВтч, което на пръв поглед е с цели 70% над сегашната регулирана цена. Оттук идват и страховете за скъпия ток след реформата.

Но предвид заложените компенсации реалната цена на тока за домакинствата би била примерно 120 лв./мВтч. Конкретните сметки ще бъдат направени от регулатора, но общото очакване и сред депутатите, и в Министерството на енергетиката е, че няма да има драстична промяна спрямо сегашните нива. Което означава, че регулираните цени продължават да действат - поне до края на 2025 г., макар и под друга форма. Според е единствено въпросът как точно ще се изплащат компенсациите - директно към крайните клиенти или към снабдителите с ток.

Промяната в енергетиката този път ще засегне пряко всичките 2.9 млн. домакинства в страната.

В писмо на ЕК до българските власти по повод така предложение реформи, с което "Капитал" разполага, обаче ясно се казва, че страната трябва да въведе постепенна пълна дерегулация на цените на дребно за домакинствата - на два последователни етапа през 2023 г. и 2025 г., както и да въведе пълна възможност за смяна на доставчика.

В същото време една действителна цена на електроенергията за бита ще стимулира енергийната ефективност и оптимизацията на потреблението, а защо не и инвестициите в системи за собствено производство на ток и топла вода. Точно затова ЕК е против всички битови потребители да се субсидират поравно, а настоява да се дават помощи само на бедните. Подобно е и становището на организацията WWF - сега има риск компенсации да получат тези, които ползват най-много ток. Впрочем точно така стана и с компенсациите за бизнеса, при които най-големите помощи отидоха в предприятия като "Лукойл Нефтохим", макар да нямаха никаква нужда от подкрепа точно в този момент с високите цени на горивата.

"По-разумно е да се въведе стъпаловидно определяне на цените, като най-уязвимите да заплащат "социална тарифа" на равнища, близки до тези към момента, като КЕВР определя производствен микс, който да осигурява необходимите количества на тази крайна цена, както и в настоящия режим. Останалите битови потребители следва да заплащат цената на либерализирания пазар, като в зависимост от дохода им и равнището на месечно потребление те получават от фонда ФСЕС различна по размер компенсация. Домакинствата с по-ниски доходи и по-ниско потребление ще получават по-голяма финансова подкрепа. Това ще стимулира хората да намаляват потреблението си, а тези с по-висок доход няма да бъдат насърчавани с грешни стимули за разхитително потребление на електроенергия", посочват и в свое становище от Центъра за изследване на демокрацията.

Освен това подобни компенсации или субсидии няма за хората, които използват дърва за огрев, природен газ или топлофикация. Което е допълнителен довод, че и при тока не трябва да се дават помощи за всички, а таргетирано.

Кой ще плати за ниските сметки

Големият въпрос, който повдига така лансираната полуреформа при тока за бита, е откъде ще дойдат нужните средства, с които да се поддържат цените за всички домакинства ниски. Предварителни оценки на КЕВР показаха, че става дума за 1.4 млрд. лв. на година при сегашните борсови стойности на тока. По-внимателен поглед обаче показва не повече от милиард, ако целта е да се запазят сегашните крайни цени, които имаме при регулирания пазар. За година битовите потребители имат нужда от 12.2 млн. мВтч електроенергия и ако целта е цената й да бъде понижена от 200 до 120 лв./мВтч, то това прави 970 млн. лв.

Ако пък се въведе диференциран подход и се субсидират само енергийно бедни и уязвими потребители или пък се гарантира само определено потребление на ниски цени, то сумата може да падне поне до 850 млн. лв. Именно толкова е и сега сумата, която ФСЕС плаща на НЕК, за да се намали крайната цена на енергията за бита. С други думи, не би трябвало да има проблем с осигуряването на парите, както няма и сега.

В предложението за промени на закона беше заложен механизъм, който да гарантира допълнителни средства - а именно таван на приходите на всички производители на електроенергия. Депутатите в енергийната комисия отхвърлиха този текст по време на заседанието си в четвъртък (28 септември), но цялостното разглеждане на промените в Закона за енергетиката се отложи за другата седмица.

ЕК също казва, че е абсолютно и категорично против налагането на административен таван на цената на енергията, разликата над която да се внася във ФСЕС, защото очевидно нарушава законодателството на ЕС и правилата за конкуренция на пазара на едро. От Брюксел директно посочват, че това трябва да бъде премахнато от Закона за енергетиката.

Все пак механизъм за попълване на бюджета на ФСЕС, така че да се гарантира стабилността в сектора, може да бъде въведен. Той основно би използвал АЕЦ "Козлодуй" като буфер, както беше през изминалата година с парите за компенсиране на бизнеса. Тъй като централата вече ще продава цялата си енергия на борсата, а не както досега една трета да отива в НЕК на минимална цена (70 лв./мВтч), ще може да реализира по-големи приходи и печалби. И ако се върнем към коментара от началото на текста за държавния АЕЦ и евтиния ток от него, който щял се продава на международни цени - фактически това означава, че държавата ще печели повече.

Именно тези средства биха могли да се използват за подпомагане на енергийно бедни, за инвестиции и т.н. Въпросът е как точно ще се взимат - през дивидентите или като целева вноска по време на годината? Резултатът ще е един и същ, разликата е във времето на прехвърляне на средствата.

Кой ще ни снабдява

Една от основните идеи на либерализацията освен въвеждането на пазарни цени е и създаването на конкуренция при доставчиците на енергия - всеки клиент да може свободно и лесно да си избере такъв. Предложенията в закона обаче изглежда, че затварят пазара основно за трите снабдителни дружества на сегашните ЕРП, които и в момента снабдяват домакинствата по регулирани цени. Очаква се с навлизането на интелигентните измервателни уреди, домакинствата да могат да следят потреблението на ток и сметките си в реално време

Очаква се с навлизането на интелигентните измервателни уреди, домакинствата да могат да следят потреблението на ток и сметките си в реално време

Съгласно проекта доставка на ток на битови крайни клиенти по субсидирани чрез новия модел цени могат да правят само крайните снабдители (които имат лиценз за краен снабдител), но не и търговците на ток. Последните могат да доставят енергия само по пазарни цени. Това е въведено от Министерството на енергетиката с цел повече сигурност при харченето на публични средства (компенсациите за домакинствата), но тук се пропуска фактът, че именно през въпросните търговци се изплащаха милиардните компенсации за бизнеса и тогава нямаше проблем.

Дори и този казус да бъде решен и пазарът да е равно отворен за всички, остава по-важният въпрос - крайните снабдители ще купуват енергия от борсата и ще трябва да я плащат на момента, а ще чакат 45 дни, за да си получат парите по фактурите от клиентите и компенсациите от ФСЕС. Тук става дума за десетки милиони дори само за месец и не е ясно как ще се осигури нужната ликвидност.

Снабдителните дружества на ЕРП-тата са предложили авансово да получат някакви суми, за да не изпаднат в ликвидна криза, но това едва ли ще се случи. Основната причина е, че няма яснота колко средства ще са им нужни.

Спорно изглежда и предложението същите тези крайни снабдители да правят вноски във ФСЕС за разликата между приходите от продажба на електрическа енергия и действителните разходи за доставката й на битови крайни клиенти, когато тази разлика е положителна стойност. Тук се има предвид хипотезата, когато борсовите цени на тока се понижат под определените от КЕВР нива и гласуваните компенсации се окажат по-големи от необходимото. Например, ако цената на борсата падне до 150 лв./мВтч, а компенсацията до 120 лв./мВтч, изчислена при прогноза от 200 лв./мВтч, е 80 лв./мВтч, то снабдителите би трябвало да връщат 50 лв./мВтч във фонда.

Въпросът е, че в този случай не е предвидено покриване на някакво ниво на нормална оперативна печалба/възвращаемост, защото иначе се губи икономическият смисъл от извършването на дейността. Има предложение тези вноски да се дължат на 6 месеца, като сметките се правят кумулативно на база средни цени за целия този шестмесечен период. По този начин би трябвало да се избегнат екстремни амплитуди, които възникват за кратки периоди.

При всички случаи тези детайли в нормативната рамка ще се уточняват допълнително с наредби и решения на Министерството на енергетиката, КЕВР или дори правителството. Реформата, дори и първо на хартия, ще се случи.

Моделът с компенсациите може да действа най-много до края на 2025 г. След това би трябвало да се мине на изцяло пазарна цена и да има диференциация само по обем на потреблението - примерно някакво минимално количество да е на субсидирана цена и всичко отгоре да е пазарна цена. Енергийно бедните пък трябва да се подпомагат отделно.

За да няма спекулации и страхове, е нужно още сега да се направи разяснителна кампания. От една страна, това ще помогне на потребителите да се ориентират какво точно се случва, а от друга, ще се стимулират реално развитието на пазара и конкуренцията.

"България следва да създаде механизъм, в който акцентът да бъде поставен върху снабдяването на домакинствата с електроенергия от свободния пазар и въвеждането на компенсациите за битовите потребители, които са уязвими/енергийно бедни. Това означава, че процесът на прекратяване на регулираните тарифи за домакинствата е трябвало да започне през 2023 г. с преходни регулирани тарифи и да приключи през 2025 г. Преходните регулирани тарифи следваше да се прилагат от доставчиците от последна инстанция (НЕК или ЕРП-тата - бел. авт.) към домакинствата, които все още се снабдяват на регулирания пазар и не са избрали нов краен снабдител. Тези тарифи следва да бъдат установени с дял на електроенергията, закупена от свободния пазар (например 30% през 2024 г., 60% през 2025 г.). Това също така ще стимулира крайните снабдители да закупуват най-евтината налична електроенергия, за да останат конкурентоспособни на пазара на дребно", казва от еврокомисията.

Истината е, че през последното десетилетие (след като през 2013 г. първият кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов падна заради протести срещу цените на електроенергията) държавата изкуствено задържаше ниски тарифите на тока за домакинствата и в момента у нас е налице парадоксът цените на дребно да са по-високи от тези на едро, които заплащат големите консуматори. Логиката е точно обратната и именно така стоят нещата в цяла Европа.

Факт е, че сега токът за бита е значително по-евтин от преди спрямо доходите на населението - средната работна заплата от август 2013 г. до юли 2023 г. се е увеличила със 155%, докато общите разходи за ток на бита са нараснали само с 42%. Ако се вземе конкретно стойността на електроенергията, която НЕК осигурява за регулирания пазар, без мрежовите такси, поскъпването е дори по-малко. През 2013 г. тя е била 95 лв./мВтч, а сега е 115.8 лв./мВтч. Или има едва 21% ръст в регулираната цена на електроенергията за десетилетие, докато за този период пазарната, която навремето е била по-ниска от регулираната, се е утроила.