Bulgaria
This article was added by the user . TheWorldNews is not responsible for the content of the platform.

Историята на КЦМ: доброто изключение на директори собственици

Приватизацията също не става от първия път заради липсата на кандидати. Причината е, че през 1995 г. е подписано междуправителствено споразумение между България и Япония, с което голяма част от финансирането е осигурено от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), като целта е намаляване на емисиите серен диоксид в атмосферата и на тежки и цветни метали в отпадните води, а планът е за инвестиции от около 60 млн. долара. Ключово условие към потенциалните купувачи на КЦМ е да поемат изпълнението и гарантирането на заема. Така след две неуспешни процедури през юли 2000 г. работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000" купува 80% от предприятието срещу 14.6 млн. долара и ангажимент да направи инвестициите (по-късно придобива и остатъчния държавен дял). "Приватизацията, и то приватизация, осъществена от мениджмънта на КЦМ, постави началото на цялостното устойчиво технологично развитие на компанията", категоричен е Цонев.

Приватизацията, и то приватизация, осъществена от мениджмънта на КЦМ, постави началото на цялостното устойчиво технологично развитие на компанията.

Румен Цонев
Румен Цонев

Председател на надзорния съвет на КЦМ, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на "Холдинг КЦМ 2000"

Според условията на сделката 10% от цената трябва да бъде платена още в деня на подписване на договора. Затова и "КЦМ 2000" се обръща към дългогодишен партньор на завода - холандската Trafigura, която осигурява необходимата сума и придобива 26% от РМД-то. Няколко години по-късно компанията ще се опита да овладее предприятието, като привлече част от акционерите и смени ръководството със свое - нещо, което е осуетено от дългогодишния изпълнителен директор на КЦМ Никола Добрев, който преди няколко години се оттегли от активна работа. В крайна сметка делът на холандците е изкупен и КЦМ става изцяло българска собственост.

Мегапроектите на КЦМ

Проектът за намаляване на индустриалното замърсяване, или т. нар. Японски проект, на практика има решаващо значение за бъдещето на пловдивския завод. За него JBIC отпуска 5.955 млрд. йени (около 60 млн. долара към онзи момент), допълнително 15 млн. долара са осигурени от новите собственици. "Целта беше да се разрешат съществуващите към онзи момент проблеми и да се изградят технологии, които да могат да поемат и по-строги стандарти от тези в края на 90-те години", обясни Цонев.

Основният проблем на КЦМ са емисиите серен диоксид и затова проектът е концентриран в изграждането на нов завод за пържене на цинкови концентрати и производство на сярна киселина. Освен това е изградена и централна пречиствателна станция за отпадни води, което не само рязко подобрява качеството на отпадните води, но и свива консумацията три пъти. "Проектът беше завършен успешно през 2003 г. и ни даде онази стабилност, която да ни позволи да помечтаем и да внедрим нови технологии, които да ни направят едни от най-добрите в света", посочи Цонев.

Тази мечта е фокусът на следващия голям проект - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който се подготвя още от 2007-2008 г., започва през 2010 г. и е приключен в рамките на няколко години. Като част от него е изграден изцяло нов оловен завод, модернизирано е и цинковото производство, като всичко това се случва без прекъсване на работата. Инвестицията е над 130 млн. евро и носи две ключови предимства на КЦМ. "Първо, дадохме възможност на нашата компания в голямата си част да произвежда металите си от рециклиране на отпадни продукти - и в оловния, и в цинковия завод. В момента повече от 30% от нашите метали се произвеждат от вторични суровини. Второ, успяхме да сложим основите на едно много сериозно развитие в посока енергийна ефективност в оловния завод и да постигнем 3-кратно намаляване на енергийните разходи", обясни Цонев.

Старият оловен завод вече не съществува

Старият оловен завод вече не съществува Фотограф : КЦМ